ЗАНЕМА̀РА, мн. няма, ж. Рядко. 1. Състояние на занемарен; занемареност. Нивите стоеха напуснати, дето никой не ореше, не сееше, не садеше, че това, дето дращеха по някоя нива, то си беше детинска забава – ами на всяка крачка се виждаха развалини и занемара. Хр. Вакарелски, С (превод) [еа].
2. Занемаряване. Древността на манастира ме караше да предполагам и наличието на значими старинни ръкописи. Те обаче са изчезнали по време на осемдесетгодишната му занемара. СбД, 2016, 125.