ЗАНЕМА̀РВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); занемаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Занемарявам; занемарям. Ала като шета той нагоре и надоле, в същото время не занемарва, разбира се, и своята механа. Т. Влайков, Съч. III, 186. Въпросът за организациите е най-същественият и ако ние, по една или друга причина, сме го занемарвали досега, настъпва времето, когато трябва да обърнем на него най-сериозно внимание. Г. Георгиев, Избр. пр, 108. занемарвам се, занемаря се страд. и възвр.