ЗАНЕМАРÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от занемаря като прил. Който е оставен без грижи, без внимание, за който вече не се полагат необходимите грижи и внимание; изоставен, напуснат, неподдържан. Костадин неохотно отби конете по дола, дето се тъмнееше плевникът на Гуцов. Зад него имаше занемарен харман, обрасъл с репей. Ем. Станев, ИК III, 168. По прашните и занемарени улици на предградието се срещаха жени в пъстри носии. Д. Спространов, С, 86. В дъното на голямата, занемарена градина, обрасла с бурени и храсталаци, момчето бе построило здрава колибка. Д. Талев, ПК, 426. – Малина ми е говорила за вас – каза тя, докато ги въвеждаше в просторния, занемарен хол, където мебелите сякаш не бяха подредени, а се въргаляха небрежно, без вкус. Л. Дилов, ПБД, 164-165. Занемарена къща.