ЗАНЕМЯ̀Л, -а, -о, мн. занемèли. Прич. мин. св. деят. от занемея1 като прил. Който е престанал да говори; онемял. – Голямо слънце, брей! Изгинахме и хора, и добитък! – провикна се той към занемелите и приведени жътвари. Ил. Волен, МДС, 96. // Който е загубил способността си да говори; онемял, ням. Вкъщи имаха допълнителни грижи по занемелия от няколко дни старец. ● Обр. Отронва се шумата на буките, а белите мъгли се гонят по занемелите склонове и върхове над Борово. Кр. Велков, СБ, 148.