ЗАНÈСВАМ, -аш, несв. (диал.); занесà, -èш, мин. св. занèсох, пов. занесѝ, занесèте и (разг.) занèс, занèсте, прич. мин. св. деят. занèсъл, -сла, -сло, мн. -сли и (диал.) занèл, св., прех. Занасям2; занисам2, заносвам2, заносям2. В Кукуш и сега още се пази обичайт: фругличарите да занесват у тещата означената с девойчинското ознаменование кошуля. СбНУКШ ч. III, 82. И така [царедворецът] овай викат деляти и им велит: „Да ойте на планина, да йе [царицата] загубите и да ми донесете от неа сърцето, а от детето очите за нишан“. Тие и занесвет на планина, ама им било жал да ѝ загубет. Нар. прик., СбНУ, ХХХIХ, 194. занесвам се, занеса се страд.