ЗАНЍЗВАМ, -аш, несв.; занѝжа, -еш, мин. св. занѝзах, св., прех. Започвам да нижа. И се разфуча като бясна, че съм харчил повечко... Па като заниза едни упреци... Др. Асенов, СВ, 79. – Музиката, музиката – сети се някой и големият тъпан на Цеко циганина загърмя, а зурлата на Стоян кьопавия заниза боен марш. Кр. Григоров, ОНУ, 152. Стопаните сядат и занизват на дълги върви тютюневите листа. занизвам се, занижа се страд.
ЗАНЍЗВАМ СЕ несв.; занѝжа се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Започваме да се нижим; заточваме се. Хубави каменни сгради – дворци и вили – се занизват по двете страни на пътя. К. Кюлявков, СПП, 17. Бързо защрака пушката му, занизаха се изстрелите един след друг. Кр. Велков, СБ, 130. Дните минавали дъждовни, дълги. Заредили се, занизали се. Д. Габе, Н, 9. Ала забравя ли се отмъщението? И ето занизаха се престъпления след престъпления – жестоки, глупави, понякога и смешни. К. Калчев, ПИЖ, 81. Той затвори очи и пред него още по-живо и по-ярко се занизаха спомени из краткия му живот. Ал. Бабек, МЕ, 15. По пътя се занизала войнишка колона.