ЗАНЍКВАМ1, -аш, несв.; занѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Започвам да никна, да раста. Всяка майка е длъжна, чтом заникнат на детето ѝ зъби, да гляда колкото ся може да смалява и укротява болките, които тогава то тегли. Й. Груев, КН 6 (превод), 101.
ЗАНЍКВАМ2, -аш, несв.; занѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Поглеждам набързо; надниквам. – Агентът, като минаваше от вагон във вагон, заникна и в купето. Т. Харманджиев, КВ, 539. Еминът, който от години насам не намираше време за сън, пробяга с очи листа. Беше капнал, затова му се стори, че сънува. Заникна по-хубаво. Не сънуваше. Паднала бе последната османска твърдина на северния бряг. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 266. – Сетихте ли се? – прекъсна възпоменанията ми момичето, като заникна закачливо в очите ми. Др. Асенов, СВ, 119. Заниквам зад ъгъла.
ЗАНЍКВАМ3, -аш, несв.; занѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Залязвам1; захождам1, заничам3. – Кой чака на прага, когато заникне слънцето? Кой пее нощем, като се покаже месечината? – рече ѝ Манол. – Момци са това, Маноле, момчета и не могат да стоят мирно. А. Дончев, ВР, 28. Козата върви само до пладнина. От пладнина започва да се връща и докато да заникне слънцето, трябва да си е на ятака. Н. Хайтов, ШГ, 224. Когато шета радост многолика / из грейналите земни широти – / върви там, дето слънцето заниква, / дето още си търпима ти! НК, 1958, бр. 8, 2.