ЗАНЍКЪДЕ нареч. За никакво, никое място, към никое място. Не пропусна странната случка с телефонния кабел, който не водеше заникъде. П. Вежинов, ЗЧР, 122. Момчето не бързаше заникъде. То гледаше цветята жадно, долепило чело на студеното стъкло, и от време на време тъжно въздишаше. Ал. Бабек, МЕ, 202. – Къде бързате? – говореше той, макар никой да не бързаше заникъде. Н. Антонов, ВОМ, 31
◊ Заникъде не съм (не ставам). Разг. Не съм годен или не съм в състояние да извърша нещо. И тях съм возил, и рудата им... Без мен заникъде не са. Л. Александрова, ИЕЩ, 158-159. – Какво да правя, не съм вече заникъде – въздъхна попадията. Т. Харманджиев, КЕД, 55. Попитах стареца дали ще дойде с нас на лов, но той ми отговори: – Болнав съм вече, заникъде не ставам.