ЗАНИМА̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Физическа или умствена дейност, занимаване с някакъв труд; работа, дейност. Учителката влезе, поздрави и урокът започна. Но на Дянко не му се слушаше дългия урок по история и предпочете да си търси други занимания. П. Проданов, С, 27. Люба не се извърна към него, само го зърна през огледалото и продължи заниманията си с косата. П. Славински, ПЗ, 112. Това беше занимание, тъй различно от принудата и тъй близко до игрите. Всички показаха усърдие. Бъркаха глина, правеха кирпичи, издигаха разрушената ограда. Ст. Дичев, ЗС I, 357. А вашите последни опити направиха впечатление. Не смятате ли, че тъкмо резултатите от нашите научни занимания са по-нужни? А. Наковски, БС, 214. По-малко знаменито, но еднакво полезно, е нейното [на жената] къщно занимание. Ч, 1871, бр. 11, 347. Желая ви приятни занимания. Домашни занимания. Литературни занимания. Просветни занимания. Творчески занимания. // Обикн. мн. Учебни занятия; обучение. Ала когато забеляза, че неговите мустакати ученици от неделното училище започнаха явно да пренебрегват заниманията си в училището заради гонитбата на повече грошове, той изпадна в ярост. Д. Талев, ПК, 143. Вървяхме мълчаливо в мрачината до старата полусъборена оряховска гимназия, където стават заниманията на курсистите. А. Каралийчев, ПД, 30. Учениците предпочитат сутрешните занимания.
2. Приятна, лека дейност, с която запълвам обикн. свободното си време; развлечение, занимаване, занимавка. Който от читателите не намира занимание в описанията, изложени в първите две глави, то той свободно може ги изостави и върви напред. З. Стоянов, ЗБВ I, 21. Любимо занимание на хлапетата от нашата махала, пък и на всички деца, беше катеренето по дърветата. П. Велков, СДН, 26.
3. Остар. Книж. Професия, занятие, занаят. В Генова са запрени 52 души, между коим е и един французин, а иначе са застъпени между тях вси занятия и занимания. БДн, 1875, бр. 2, 7.