ЗАНИМЛЍВО. Остар. Нареч. от занимлив; занимателно. Писател с романтичен усет за живота и с вярно чувство за хубав български език, авторът на „Старопланински легенди“ и на „Вечери в Антимовския хан“ умее да подбира сюжети по свой вкус и да разказва занимливо за старото време. Вл. Василев, СбАСЕП, 443.


Източник: Речник на българския език (онлайн)