ЗАНЍЧАМ1, -аш, несв. 1. Непрех. Разг. Вглеждам се, взирам се внимателно, обикн. през някакъв отвор, за да видя нещо; надничам. Той заничаше по всички хралупи дано съгледа скрит своя приятел. Елин Пелин, ЯБ, 26. Веднъж отворих прозореца и кацна там един гълъб, един бял гълъб. На другия ден пак доде – занича навътре и гледа, гледа. Й. Йовков, АМГ, 68. Той вдигна капака, занича, опипва всяка част на изстиващия мотор. Ст. Даскалов, ЕС, 10. С нетърпение момчетата дръпнаха книжлето от ръцете на даскала. Похванаха го с някакво благоговение и страх, почнаха да заничат в буквите. Цв. Минков, МЗ, 99. А твоя милост кои сте? – продължи дядо Славчо все така троснато, като заничаше право в лицето на непознатия. К. Калчев, ЖП, 124. // Диал. Заглеждам се2 (в 3 знач.). – Как е кумчето ми, расте ли, лудува ли? Захвана ли да занича подир момите. Ил. Блъсков, ПБ, 70.
2. Прех. Разглеждам, наблюдавам внимателно нещо. Не беше просто дъска. Рязана и дълбана. Дълго я занича на треперливата светлина, дълго прекарва пръсти по вдлъбнатините и завъртулките ѝ. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 368. Като дойдох, и гледам, в лабораторията събрали се десет души и заничат ли, заничат. И какво мислите, че заничат под микроскоп. Га отидох – зърно! Ст. Даскалов, ЕС, 108. Двамата полицаи качиха Евгени в един вагон. От съседните купета пътниците започнаха да ги заничат. На Евгени беше противно това любопитство на хората и затвори очи. Д. Ангелов, ЖС, 546. Аз разказах на махленчетата за тая чудна машина, на която тате ушиваше цял панталон за няколко часа. И все я заничахме, докато ѝ свикнем. Кр. Григоров, Н, 195. заничам се страд. и взаим. от заничам1 във 2 знач.
ЗАНЍЧАМ2, -аш, несв.; занѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. За механизъм, уред – не работя добре; закачам2, задирам. Что тъчеш, либе, и плачеш, / дали ти бръдо занича, / или ти основа къснива. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 97.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЗАНЍЧАМ3, -аш, несв.; занѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. За слънце – залязвам1, захождам1; заниквам3. Слънцето заничаше на запад, когато Бенковски се върна в града. Л. Стоянов, Б, 105. Слънцето заничаше на залез. П. Росен, ВПШ, 65. Тамам слънце излиза, / Йелин бег си възсяда; / тамам слънце занича, / Йелин бег се завръща. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 167.
ЗАНЍЧАМ4, -аш, несв.; занѝча, -аш, св., прех. Диал. Затулвам, затулям, закривам1. заничам се, занича се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик,1897.
ЗАНЍЧАМ5. Вж. заничвам.