ЗАНÒСЯМ1, -яш, несв.; занòся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Започвам да нося1; заносвам1. Друго е пак кога на петий или на шестий месец го [детето] заносят на ръце; тогава единствено то не може да седи съвсем право, а ся навежда и клима ту на една, ту на друга страна наспротив ръката, на която ся носи. Й. Груев, КН 7 (превод), 91.
ЗАНÒСЯМ2, -яш, несв.; занòся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Занасям2; заносвам2, занисам2, занесвам. Какво е това, що носиш, и къде го заносяш? П. Р. Славейков, ПИ, 17. – Туй лошаво малко момче беше откраднало едно божие птиченце и го заносяше да го продаде. У, 1870, бр. 1, 39. Птичките и прилепите, каквото е известно, грабят и заносят червеите по гнездата си. З. Княжевски, ПРШ (превод), 93. заносям се, занося се страд. Негово величество става сутрин рано. Ако са пристигнали някои телеграми през нощта, веднага му ся заносят. ИЗ, 1877, 409-410.
ЗАНÒСЯМ3, -яш, несв.; занòся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Занасям3, занисам3.
ЗАНÒСЯМ СЕ несв.; занося̀ се св., непрех. Остар. и диал. Занасям се. На уйча ми Иванча най-голямото момче на възраст около 12 години зле е болно от гърло, гори твърде много и занося ся, че хортува лудешко. АНГ I, 104.