ЗАОБИКА̀ЛКА ж. Обикн. мн. 1. Отклонение от прекия път към дадена цел, движение по страничен, по-дълъг път; заобикаляне. Завиха в северозападна посока и се насочиха през дълбоки суходолия. Пътят стана много труден, губеше се много време в заобикалки. Д. Ангелов, ЖС, 255. – Слънцето е много горещо, не може направо да се отиде на него. Тука требе парабола, драги ми господине, и заобикалка требе! Й. Радичков, НВ, 134.
2. Прен. Пристъпване по околни, странични начини, не направо към предмета на разговора, на темата; увъртане. – И тъй, г-да, пристъпвам направо към целта. Не обичам заобикалките. Й. Йовков, М, 8. Той не познаваше заобикалките, чужди му бяха дипломатическите подходи. Д. Спространов, С, 184. Старата Гатевица като че не можа да проумее онова, което отначало се опитаха да ѝ разкрият със заобикалки и което най-сетне ѝ казаха направо. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 62. – Нали сме се събрали да си поприказваме като другари и приятели, искрено и без заобикалки. В. Нешков, Н, 60. Без недоверие, без заобикалки, думата му [на детето] е вярно огледало на щото мисли. Ч, 1871, бр. 8, 243. // Пристъпване към някаква работа, задача постепенно, след предварителна подготовка. – Новината не ви ли се струва важна? – попита предпазливо поручик Манев. – Важна е за нас – отвърна майорът. – Дотолкова е важна, доколкото ни развързва ръцете да действуваме без много заобикалки. П. Вежинов, ВР, 250.
– Друга (диал.) форма: забикàлка.