ЗАОБЍКВАМ, -аш, несв.; заобѝкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. заобѝкнат, св., прех. Рядко. Обиквам. Понякога им помагам в рисуването. Уча ги да си монтират сами радиодетекторчета и те все повече ме заобикват. С. Таджер, ПНМ, 65. Наскоро неговите приятели и познайници зели без мяра да му досаждат и да му правят главоболие или защото заобикнали кафето, или повече защото им ся вдражила неговата хубава робиня, която ги служила. БКн, 1859, кн. 1, 343. заобиквам се, заобикна се страд. и взаим.


Източник: Речник на българския език (онлайн)