ЗАОБЛАЧА̀ВАМ, -аш, несв.; заоблачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Помрачавам. Аз се питам какви страшни призраци трябва да заоблачат всеки ден ясните души на децата. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 102. ● Обр. За успокоение на читателите спеша да им явя, че ревизорът, който заоблачи тъй неприятно хоризонта на Дакито и внуши на дяда Ивана такава отважност и готовност за самопожертвуване към приятеля си, не беше ревизор. Ив. Вазов, Съч. VII, 25. заоблачавам се, заоблача се страд.
ЗАОБЛАЧА̀ВАМ СЕ несв.; заоблачà се св., непрех. 1. За небе, хоризонт, планина, далечина и др. – покривам се с облаци, затъмнявам се от облаци. Цялото небе се заоблачи. Заръси ситен дъжд. П. Бобев, ГЕ, 37. Витоша се заоблачи.
2. Безл. заоблачава се, заоблачи се. Става облачно. Една сутрин се заоблачи, взе да роси и сеновчани, които само чакаха да падне дъжд, та да излязат да орат, оставиха кой каквато работа беше наумил да върши. Й. Йовков, ЧКГ, 38. Надвечер се заоблачи, падна тъмнина. Заръси дребен есенен дъждец. А. Каралийчев, ПС III, 111. Във вторник утрото ще е най-студеното за седмицата с температури от минус 6 до минус 1 градус. Бързо ще се заоблачава. Преса, 2013, бр. 40, 4.
3. Покривам се с облак от нещо (прах, дим и под.). Шосето наново се заоблачи от прах и пред праха подскачаше черната кола на брат му. Д. Кисьов, Щ, 14. Учителите повдигнаха приветливо шапки и поеха след тях, заоблачени от праха. Ст. Чилингиров, РК, 148.
4. Прен. Обикн. за лице, очи – помрачнявам. Александър се намуси. Лицето му се заоблачи. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 134.
5. Прен. За отношения, чувства – ставам изпълнен с безпокойство, грижи, тревоги, недоволство. Аз не мислях, че един живот, толкоз чист и ясен, ще може един ден да са заоблачи. Ч, 1875, бр. 8, 381.