ЗАÒБЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заобля като прил. 1. Който има извита, кръгла, почти обла форма, извити очертания, наподобяващи част от кълбо или полукълбо; закръглен, валчест. Противоп. заострен. В полите на планината, между ниски заоблени хълмове, се гушеше село Средорек. Д. Димов, Т, 159. От издигнатината, дето сме седнали, се виждаше цялото поле и „Света Петка“, а зад нея широко заоблените върхове на Средна гора. Т. Влайков, Пр I, 283. Външните повърхности на каросерията са силно заоблени, без нито един остър ръб. НТМ, 1966, кн. 212-213, 16. Заоблени рамене. Заоблен камък.
2. За човек, човешко лице, тяло – който не е слаб и е с овални очертания; закръглен. Тия продълговати очи, поиздадените скули и заобленият овал на лицето придаваха на портрета тази източна особеност, която Любомир забеляза още в първия момент. П. Спасов, ХлХ, 347. Лицето ѝ беше замислено и тъжно и заоблената ѝ брадичка с трапчинка леко потреперваше. Д. Спространов, С, 195.