ЗАÒБЛЯНЕ ср. Отгл. същ. от заоблям и от заоблям се. Длетото в някои случаи е неприложимо – например при оформянето на челата на детайли, за заобляне на кантовете им или за отнемане на тънък слой дървесина в областта на чеповете. НТМ, 1979, кн. 10 [еа]. Заобляне на ноктите.


Източник: Речник на българския език (онлайн)