ЗАОБРЪ̀ЩАМ, -аш, св. и (рядко) несв., прех. Започвам да обръщам. Джема наруши мълчанието, стана и заобръща един по един даровете. Б. Несторов, АР, 8. Шивачът подаде и панталона от същия номер. Хаджи Дончо го заобръща, заопипва, пъхна си ръката в крачола и пак се обади: – Че то само един плат бе, бай Никола! Чудомир, Избр. пр, 179. – А ти, баби, за къде в такава премяна? – На фестивала – отвърна Славчо. Заобръщаха към него очи и другите пътници. ВН, 1960, бр. 2858, 4. Ненадейно хората се размърдаха и заобръщаха глави, за да видят нещо по-добре. Ст. Загорчинов, ДП, 256. Забрави за децата си, тръгна подир ралото и заобръща нивите. К. Петканов, МЗК, 106. Директорът заобръща дневника. А. Гуляшки, МТС, 255. заобръщам се страд.
ЗАОБРЪ̀ЩАМ СЕ св. и (рядко) несв., непрех. Започвам да се обръщам. Насъбралите се край масата мъже се заобръщаха, забравиха писмото. Левски пее! Ст. Дичев, ЗС II, 662. Спорът ставаше все по-висок и от околните гишета се заобръщаха и заприиждаха любопитни. Ст. Дичев, ЗС II, 437. – Тук трябва да ти бия инжекцията – Филев с пръст посочи на бедрото. Жената подскочи като ужилена и се сви на кушетката като черна котка. Мътните ѝ очи трескаво се заобръщаха. Б. Несторов, АР, 33.