ЗАОБТЯ̀ГАМ, -аш, св. и (рядко) несв., прех. Започвам да обтягам; заопъвам. Паважът, в смисъл паветата, бяха стоварени на улицата. А едновременно с това и съвсем независимо от него се появиха някакви работници, които заобтягаха телове и проводници с цел да се прокара тролейбус по нашата малка уличка. ВН, 1960, бр. 2633, 4. заобтягам се страд.
ЗАОБТЯ̀ГАМ СЕ св. и (рядко) несв., непрех. Започвам да се обтягам; заопъвам се. Котето излезе на слънце, прозина се и се заобтяга.