ЗАОБУ̀ВАМ, -аш, св. и (рядко) несв., прех. Започвам да обувам. Тя се повъртя, па току приседна. Събу обувките си и ги изтърси от бучиците, които се бяха пъхнали вътре и ѝ глождеха. После бавно ги заобува и завързва. Ст. Даскалов, СЛ, 169. заобувам се страд. и възвр.