ЗАОГЛÈДВАМ, -аш, св. и (рядко) несв., прех. Диал. Заоглеждам. – Добре дошла ма, Гано! – промуши се тя през отворената врата и заогледва Гана в очите. Ст. Даскалов, СЛ, 145. – Я вижте, ей! – дигна другият селянин нящо, което се омота в нозете му. То беше пребрадка. – Ангелина е! – настръхна първият селянин. И заогледва намерената пребрадка. А. Страшимиров, Съч. I, 132. заогледвам се възвр. и взаим.
ЗАОГЛÈДВАМ СЕ св. и (рядко) несв., непрех. Диал. Заоглеждам се. – Ха да я [нивата] оплевим, Пено! Стига сме стояли, че слънцето не стои... – дигнаха глави към слънцето, па се заогледваха после къде да нагазят. Ст. Даскалов, МЧ, 51. На хорото стари жени се заогледваха и отсякоха: тя, Галунка, беше най-хубавата мома от всички, които бяха сега наред за изгледване в Пейково. А. Страшимиров, А, 21.