ЗАОПЛА̀КВАМ, -аш, св. и (рядко) несв., прех. и непрех. Започвам да оплаквам2. Миховица занарежда с глас, заоплаква дъщеря си като мъртва. К. Петканов, БД, 208. Никой обаче не се сещаше да заговори с него дружески, а само някой някога милозливо ще го заоплаква. А. Страшимиров, А, 140. Като клекна на земята, баба Гина подигна отпуснатата безжизнена глава на кучето, сложи я в полата си и тъжно и напевно, като над изгубена рожба, заоплаква: – Мамааа, мама Шаро, мама мой другарю! Чудомир, Избр. пр, 30. заоплаквам се страд.
ЗАОПЛА̀КВАМ СЕ св. и (рядко) несв., непрех. Започвам да се оплаквам. Хората се натъркаляха вкъщи по креватите и се заоплакваха: един го стягало в кръста, друг го свивало в плешката, на трети под ребрата се обаждало нещо. Г. Краев, Ч, 209. – Страшно са разглезени съвременните деца. Гостите се съгласиха и също се заоплакваха от децата си. П. Незнакомов, БЧ, 91. На другия ден липсваха от селото Неновите синове. И заоплакваха се хората – на тази гъска, на други откраднали снощи три пуйки... Р, 1927, бр. 252, 3.