ЗАОРА̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от заоравам2 и от заоравам се. Торът се хвърля не в сламест, а в угнил вид. В такъв тор има много готов хумус и бактерии. След заораването хумусът бързо се превръща от бактериите в хранителни соли. Бтн V и VI кл (превод), 155.

ЗАОРА̀ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от заоравам3 и от заоравам се; изораване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)