ЗАОТВА̀РЯМ, -яш, св. и (рядко) несв., прех. Започвам да отварям. – Кажете сега какви вести ми носите? – Едно писмо – бръкна във вътрешния си джоб Левски. – Ще извинявате, малко се поизмачка! – Нищо, нищо... – взе писмото хаджи Иванчо и го заотваря. Ст. Дичев, ЗС II, 533. // В съчет. със същ. в мн. Започвам да отварям последователно едно след друго. В залата беше задушно и заотварях прозорците. заотварям се страд. Изтрака кана, заплиска вода, после се заотваряха някакви кутии и шишенца. К. Константинов, Избр. разк., 84. По стълбите на хотела затропа човек, качи се, заотваряха се врати и след малко всичко отново притихна. К. Константинов, СЧЗ, 122.