ЗАОТУ̀ПВАМ, -аш, св., прех. Започна да отупвам; заотърсвам. Той притвори вратата след себе си и с калпак заотупва навалелия по дрехите му сняг. Ст. Марков, ДБ, 8. Сепнаха я тежки мъжки стъпки. Тя скокна и без да бе изцапана, заотупва полата си. Ст. Даскалов, СЛ, 169. – Добро утро, вуйчоо! – поздрави Киранчо и заотупва късите си крака в пъртината. И. Петров, ЛСГ, 11. заотупвам се страд.
ЗАОТУ̀ПВАМ СЕ св., непрех. Започвам да се отупвам; заотърсвам се. Из храсталака на високия бряг изскочиха двамина. Заотупваха се, досега се бяха излежавали. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 411.