ЗАОТЪ̀РСВАМ, -аш, св., прех. Започна да отърсвам; заотупвам. – Хайде, хайде, нямам време – и стражаринът го тласна за рамото така, че Илийко заора по земята. Разбрал безтактичността си, той се наведе и го повдигна, като заотърсва пепела от дрехите му. Ст. Чилингиров, ПЖ, 61. Галка наведе глава и заотърсва найлоновите си сандалки. Ст. Даскалов, ЕС, 245. заотърсвам се страд.
ЗАОТЪ̀РСВАМ СЕ св., непрех. Започвам да се отърсвам; заотупвам се. И наистина, когато волът се изправи на крака и се заотърсва от пепелта, Делсизов ми заповяда да възседна като кон трикракото дървено магаре. Г. Белев, ПЕМ, 37. – Директорът ви вика. Видя ме в двора и ми каза да ви върна, ама защо е, не знам – отдъхна си Али, дръпна се настрана и се заотърсва. Ст. Даскалов, МЧ, 8-9.