ЗАПА̀ДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от западам2. Той отново поведе разговора, прехвърли го на международната политика, която явно показвала западането и безсилието на турската държава. Ст. Дичев, ЗС II, 347. Годината 1844 бележи началото на западането и нещастията на Иван Кунчев. Ив. Унджиев, ВЛ, 36.