ЗАПА̀ДНАЛОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от западнал. Състояние на западане, на икономически и културен спад в развитието на някого или нещо. Много факти говорят, че втората половина на XVIII в. за Търново е наистина период на пълна духовно-просветна западналост. Тогава градът нито излъчва личности в сферата на просветното дело и книжнината, нито има възможност с нещо да ги привлече отвън. Ив. Радев, ОПХ [еа]. Поради своята традиционност, консервативност и западналост селското стопанство и промишлеността не са били притегателни сфери за образованите и талантливите хора в България. В. Проданов, ДР [еа].