ЗАПА̀ЗВАМ, -аш, несв.; запàзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Успявам, съумявам да направя нещо да продължи да съществува, да не изчезне; съхранявам. Противоп. загубвам, изгубвам. България пада политически, обаче народът продължава да съществува – запазва своя характер, своя език и своите нрави. Б. Пенев, НБВ, 3. – Ние запазихме всичко наше от миналото, а вие всичко загубихте, пък и нямаше какво много да губите. Д. Талев, ЖС, 271. Сега обаче партията има една главна и най-съществена задача – да запази независимостта и самостоятелността на държавата. Т. Влайков, Съч. III, 56. Природата, която с упорито търпение, с учудваща скромност и с изящно майсторство е ваяла признаците на живите същества, е създала и начин да ги предава от поколение на поколение, за да ги запази за бъдещето. Хр. Одисеев, ТН, 8. Тези българи са запазвали често и живо национално чувство и са показвали готовност да подкрепят сънародниците си под робство или емигранти в техните верско-просветни нужди и политически неволи. М. Арнаудов, БКД, 8. // Успявам да попреча нещо да бъде разрушено, унищожено или изгубено; опазвам, съхранявам. – Кажи ми, майсторе, кажи ми, Гочо – дума му Индже, – от коя си махала? Де е къщата ти, та барем нея да запазя? Й. Йовков, СЛ, 125. Шарамполът и бойниците бяха запазили селото. Й. Йовков, СЛ, 48. След ловците вървяха няколко туземци, които одираха убитите животни .. Те запазваха стрелите и по тях пресмятаха кой колко животни е убил. М. Марчевски, ОТ, 281. – Слушай, Енчо, ако случайно не се върна, ще гледаш да запазиш там багажа ми, докато се изпрати после на домашните ми. Д. Калфов, Избр. разк., 293. Той дълго ѝ говори за това как двама съпрузи трябва да запазят семейството си. М. Грубешлиева, ПП, 216. // Не нарушавам нещо установено, продължавам да пазя, да поддържам действието на нещо прието. Той се скара не много предпазливо с хаджи Захария Мирчев, когото обвини, че не е запазил тайната на стройник. Д. Талев, ЖС, 346. Аз си тръгнах. Но и нататък в ума ми се въртяха образите и на невярната съпруга, и на мъжа, и на джандарина, инструмент на закона, който запазваше правото на по-силния. Ив. Вазов, Съч. VIII, 132.
2. Направям нещо да продължи да съществува в същия вид, да не се променя; съхранявам. Това прелестно кътче поради своята усойност запазваше още неприкосновена своята зеленина и свежест. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 81. На Джони дойде на ум, че нямаше да бъде зле, ако запазеше добри отношения поне със Стоичко Данкин. Д. Димов, Т, 164. България запазва всички стари територии! Л. Стоянов, Х, 152. – Либе, Никола, Никола, / вярата не си променям. / Я викни, Никола, провикни / дано друг да ме уземе, / верата да си запаза. Нар. пес., СбВСт, 429. // Не позволявам нещо да бъде увредено; предпазвам. Дафина отвори чадъра, за да запази шапката си. К. Петканов, В, 59. Всички тия бърда наоколо запазват хубаво Юндола от ветровете. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 67. Ратаят Янаки лежеше възнак на одъра и нещо си пееше. За да запази очите си от мъжделивата светлина на фенера, беше ги закрил с лакътя си. Ем. Станев, ИК I и II, 30. Той сам го [часовника] поправяше, запазваше оста на колелцата с книжки и така му вдъхваше душа за няколко време. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 31.
3. Успявам да спася живота, сигурността, съществуването на някого, не позволявам някой да умре, да загине, да пострада; опазвам. – Не ни траят децата. Измряха ни две-три още малки. Ей туй ни остана само. Нейсе, даде Господ, запазихме го досега. Й. Йовков, ВАХ, 111. Майка му се усетила, че тя [царската дъщеря] му била жена, намразила я и искала да я погуби; но той я възпирал и казвал, че тя му била слугиня. Тъй я запазил той, а тя му работила като съща слугиня. Нар. прик., Христом. КМ II, 171. Чу се, че идат кърджалии. Той говореше благо и кротко на братята, насърчаваше ги, настояваше да не бягат, защото Бог щеше да се погрижи за тях и да ги запази. Й. Йовков, СЛ, 43. // Не позволявам някой или нещо да понесе или да направи нещо, което ще донесе неприятни, тежки последствия. – Тя, невястата ни, е пъргава и обича да шъта, ами, ех... – Стрина Венковица се мъчи да оправдае и запази невястата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 214. Не само в кооперацията и общината, но и навсякъде си туряха те за управа свои хора, които през всички режими гледаха да запазят селото. Ст. Даскалов, БМ, 29-30. Приближи се и Катерина. Монахът задържа и нейната ръчичка в ръцете си и каза като на себе си: – Боя се за тебе и за всички, които ще те срещнат... Запази я, Боже, от грях и да не става оръдие на греха. Д. Талев, ЖС, 181-182.
4. Направям да продължи да съществува някакво вродено физическо или душевно свойство, качество или някакво чувство, отношение; съхранявам. През толкова грижи и бедствия той беше запазил добродушния хумор на простия българин и разговорът му докарваше неизказано благодарение на оня, който го слушаше. Ив. Вазов, Съч. IХ, 47. „Ето един човек, който се е родил за артист, а е станал прокурор – помисли си Евгени. – Един човек, чиято душа е проядена от параграфите на наказателния закон, но който все пак е запазил жив интерес към изкуството.“ Д. Ангелов, ЖС, 25-26. Грохнал физически, той запазваше все още способността си да работи непрекъснато. Д. Димов, Т, 522. Пламъкът на огъня осветява живите ѝ очи и усмихнатото ѝ лице; то е малко позавяхнало, ала инак е изразително и все още запазва следи от някогашна хубост. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 10. Въпреки спречкванията ни той запази приятелското си чувство към мен. // Продължавам да поддържам, да не променям някакво състояние, отношение, обществено положение и под. Единствен Славейков запазваше самообладание. Червендалест и ниско остриган, той стоеше сега полуразкрачен и дори малко непочтително прав. Ст. Дичев, ЗС I, 48. Някаква особена важност стоеше върху лицето на Христаки, като че той правеше не малко усилия, за да запази нужното достойнство. Й. Йовков, Разк. I, 170. Някой блъсна Еньо. Той едва запази равновесие и пак тръгна. П. Стъпов, ЖСН, 271. А аз се боря против императора и като искам да запазя властта си, запазвам и царството им от опасните домогвания на гърците. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 58. Людмила се разплака на рамото на снаха си. Надя я помилва по косата, но запази спокоен вид. Ем. Манов, ДСР, 81. Запазвам дистанция. Запазвам неутралитет. Запазвам спокойствие. Запазвам честта си.
5. Успявам да задържа нещо, обикн. за себе си, като своя собственост, притежание; опазвам. Старата не си даваше сметка как точно ще премахне Тошка. Тя си мислеше само да отърве имота, да го запази за своите. Г. Караславов, Тат., 146. – Вземи тия кожени обувки, защото на север е студено – рече малката разбойничка. – Аз пък ще запазя за себе си маншона, той е много хубав. Св. Минков, СЦ (превод), 58. – Не от добро и аз съм рекла да ида под второ венчило. Да има мъж вкъщи, да запази имота за децата. За тях го правя. Й. Йовков, ЖС, 131. И кога заблеят вънка овчиците, които тя насила запази, като не даде Панчу да ги продаде – и тогава пак се поразведря малко лицето ѝ и в душата ѝ трепне надеждица. Т. Влайков, Съч. II, 145.
6. Задържам в паметта си нещо (обикн. впечатления, спомени), което съм чувствал или познавал. Намери Марин връстници, за които беше запазил в спомените си малкото радости от своето детинство. Кр. Велков, СБ, 47. Твърде малко спомени съм запазил за нея от онова време. Т. Влайков, Пр I, 128. Днес зарад тоя храм, / в селата околни и в Каменград, едвам / у стари хора е запазен тъмен спомен... П. П. Славейков, КП ч. III, 88. Днес Розовата долина може да се прекръсти „Долина на уханията“. Който мине поне веднъж, запазва завинаги образа и усмивката на долината. Н. Стефанова, РП, 79. // Диал. Запомням. Сън сънила Милица кралица, / лепо си сънки запазила, / та па си е цару казувала. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 268. „Остайте го [детето] до три, бре години, / ега ми сал продума, / ега му дума запазим.“ Нар. пес., СбНУ II, 23.
7. Предварително осигурявам право да се ползвам от нещо; ангажирам. Мама замина за Майско. Ще се върне в края на седмицата. За другия понеделник ще ѝ запазят легло в болницата; снимката показала, че операцията е належаща. В. Бончева, АП, 60. Моето легло [в хотела] го запазил верният ми другар Кочо. Ал. Константинов, БГ, 80. Запазвам маса в ресторант. Запазвам билет за самолет. // Обикн. в съчет. с право, само членувано. Оставям да използвам нещо (право, възможност и под.) при друг случай или по-късно. Непредвидена причина ме задържа днес, та ще се лиша от удоволствието да ви бъда гост. Запазвам си обаче правото да си пия чая у вас в четвъртък. Ив. Вазов, ПЕМ, 10. Така господин генералният директор си запазваше правото на по-силния да почне преговорите, когато намереше за добре. Д. Димов, Т, 256. Милена погледна часовника си и като се надигна, каза: – Много съжалявам, но повече от 15 минути не оставам! Запазвам си правото за друг път, а сега ще ме извините. К. Калчев, ЖП, 552. Всички, които желаят да се запишат за библиотеките на „Бисери“ и „Любими романи“, могат да направят това до 25 ноември, като внесат целия абонамент. С това си запазват правото и за премиите. К, 1927, бр. 111, 4.
8. Диал. Завардвам нещо, обикн. вход, врата, за да попреча на достъпа до него. Планът беше тоя. Четирийсет души Радоилови момчета да запазят на известно разстояние четирите вратци на крепостта. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 167. запазвам се, запазя се I. Страд. от запазвам. Настояваше да се сече ниско до земята и всичко наред, като се запазват само липите, дряна и плодните дръвчета. Й. Йовков, Разк. I, 238. – Да се тършува из монастира. – Наредих това. – И да се запазят портите. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 52. II. Възвр. от запазвам в 3 знач. Катя страшно много съжаляваше, че не може да си отвори чадърчето и да се запази от слънчевия пек. Ст. Чилингиров, РК, 113. Аз вървях насреща му, той, за да се запази, гръмна отгоре ми. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 8.
ЗАПА̀ЗВАМ СЕ несв.; запàзя се св., непрех. 1. Продължавам да съществувам, не изчезвам. Противоп. загубвам се. Нам се иска при това да вярваме, че приетият по-рано принцип относително компромисите ще се запази и занапред. Г. Кирков, Избр. пр I, 72. Най-после и изтърсака се запази – той бе пак момче. И останаха си с тие три дяца. Т. Влайков, Съч. I, 170. Те [славяните] заели от траките много географски и лични имена, които са се запазили до днешен ден, макар тук-таме приспособени от славяните към своя език. П. Делирадев, БГХ, 17. Запазили са се неговите дълбоко поучителни записки, в които той моли да се охарактеризира един или друг работник. РД, 1949, бр. 11, 3. // Оставам цял, невредим. Напразно бан Балдьо бе се повърнал при Смилеца и искаше бързо свикване на войска, чрез каквито средства се можеше, за да се запази царството. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 66.
2. Продължавам да притежавам някакво качество, състояние и под., да бъда такъв, какъвто съм бил. Учителката ни предупреди да късаме черешите с опашките, за да се запазят за по-дълго. К. Калчев, ПИЖ, 151. Веселостта, която беше присъща на характера му, беше се запазила и сега непокътната. К. Величков, ПССъч. I, 46. Животът ставал по-тежък, но нравите все още се запазвали.
3. Обикн. св., в мин. За човек или части на човешкото тяло – продължавам да имам младежки вид въпреки възрастта си, не съм състарен. Фатмина беше на около тридесет и пет години. Тя остана вдовица на млади години, затуй беше се запазила млада и със сили. Х. Русев, ПЗ, 134.
4. С предл. в и в съчет. с памет. Оставам, задържам се в паметта на някого. В мене и сега живее трепетът пред тоя ужас, но в паметта ми са се запазили кратки, мигновени картини. Й. Йовков, Разк. II, 160. Повечето от названията на различните места и части на старо Търново не са се запазили в паметта на днешните търновци. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 33. Тук [на Дунав] преживяваме различни приключения, които се запазват в паметта ни през цял живот. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 121.
◊ Запазвам / запазя периметър. Книж. Присвоявам право на действие върху определена област. Ако напиша нещо хубаво и горе-долу умно, нашите философо-естетични цензори ще си запазят върху него периметри с червен молив и за тебе няма да остане нищо. Хр. Смирненски, Съч. III, 97. Запазвам <си> / запазя <си> кожата. Разг. Успявам да остана невредим, избавям се от смъртна опасност; оцелявам.