ЗАПАЛÈНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възпаление. – Ний ако и да знаем сами един случай, дето един силен, здрав жътвар, умаломощен от работа и от маранята, току като изпие едно гърне студено мляко, легне болен от запаление на белия си дроб, пак казваме, не ни вреди да пием малко студена вода, нито в най-голямата горещина, нито кога сме много уморени. Ч, 1875, бр. 7, 313. Ний са потим непрестанно и когато са спре туй изпарение с настинка, изведнаж и силно следуват най-тежките и най-опасните болести, като: бодежи, подир кашлица, запаление на вътрешните орудия. К. Кесаров, ЧНУ, 46.


Източник: Речник на българския език (онлайн)