ЗАПА̀ЛЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); запàля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Запалвам. След малко запалят голям огън, за да си приготвят вечерята. У, 1871, бр. 1, 343. Вечер, като се затваряше в стаята си, той не запаляше свещта. Д. Немиров, Б, 132. За няколко секунди само запаля лампата, нагласява пламъка ѝ, тича вече към друг фенер. Й. Йовков, ПК, 50. Като обикалям самичък по друмищата, пресрещали сме се с него, един други цигара сме запаляли. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 227. Бъзунекът внушаваше на тоя стръвен за имоти човек една мисъл, която, макар и пиян, го запаляше. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 113-114. Така славната деятелност на едного подканя и запаля на труд и други люди. Й. Груев, СП (превод), 301. запалям се, запаля се страд. От искра гора се запаля. Погов., П. Р. Славейков, БП ІІ, 24.
ЗАПА̀ЛЯМ СЕ несв.; запàля се св., непрех. Остар. и диал. Запалвам се. Други казвали, че морето от това свети, защото от него излиза фосфорен газ, който, щом излезе вън из водата, запаля се и свети. Ч, 1875, бр. 2, 70. Опитвахме да бием на едно чувство, което чакаше само една искра, за да пламне. Прахан не се запаля по-лесно, когато искрата изхвръкне от огнивото. К. Величков, ПССъч. І, 114. Но все пак нещо царско имаше в снажния момък. А Болерски тепърва се запаляше. – Пред мен скача да бие пандурина! – сви той рамене... А. Страшимиров, ЕД, 84.