ЗАПАЛЯ̀НКО, -то, мн. -вци, м. Разг. 1. Страстен, запален привърженик на спортен отбор, спортен клуб или даден вид спорт (най-често футбол) или поклонник на определен изтъкнат спортист; запалянковец. – А татко не можеш да си представиш какъв запалянко е по футбола! Мач не пропуска! ВН, 1959, бр. 2438, 4. Всеки четвъртък предаваме спортни вести от страната и чужбина. Хората чуват, коментират. Покрай запалените добиват спортна култура и по-инертните.. А направиш ли някого запалянко, по-леко ще го направиш и физкултурник. НС, 1958, бр. 126, 2. След малко щеше да започне мачът между отборите на най-добрите отряди. Най-големите запалянковци бяха вече заели местата си зад белите черти. Цв. Ангелов, ЧД, 145. Всеки младежки вестник счита за свой дълг покрай ежедневните съобщения да публикува доста често цели страници, посветени на футбола. Неистовите крясъци на запалянковците по трибуните са предмет на умиление и възторг. НТМ, 1962, кн. 4, 9.
2. Разш. Страстен любител на някой вид развлечение. Явно запалянковците по киното не бяха настроени на концертна вълна. Отеч., 1977, кн. 10, 11. Двамата бяха такива запалянковци, че можеха да хвърлят заровете цяло денонощие само за едно локумче, забодено на клечка за зъби. И. Петров, МВ, 196.