ЗАПАЛЯ̀НКОВСКИ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от запалянко и от запалянковец. Приех веднага. Очевидно бе, че по-подходящо място [от манастира] за почивка на моите обтегнати запалянковски нерви не може да се намери. ВН, 1961, бр. 2940, 4. Запалянковски крясъци.


Източник: Речник на българския език (онлайн)