ЗАПА̀РВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от запарвам2 и от запарвам се. Много често се подценява опасността от запарване и похабяване на складираните храни. РД, 1950, бр. 188, 1. Вървяхме по купища сгурия, която пушеше от запарването и остро миришеше на сяра. П. Славински, ПЩ, 423.


Източник: Речник на българския език (онлайн)