ЗАПА̀РЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от запаря2 като прил. 1. За тор, сено, зърнени храни – който се е загрял от липса на проветрение и е започнал да мирише на гнило. Валеше дъжд и хората се събираха по кръчмите като мухи, пиеха и приказваха за лошото време, за запарени снопи и гниещи невързани ръкойки. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 56. Между каруците се носеше мирис на тор и запарено сено. П. Вежинов, ВР, 158. В черноземната почва, а особено в запарен оборски тор, често могат да се видят плътни, дълги, бели нишки. Това е гъбичката хлебна плесен. Бтн V и VІ кл (превод), 167.
2. За дрехи, обувки, човешко тяло – който се е загорещил, изпотил, не се проветрява и изпуска неприятна миризма. Това беше неговата кръчма. Стаята бе широка. Миришеше на алкохолни изпарения, на потни тела и запарени цървули. Кр. Григоров, Р, 6.
3. За въздух, обикн. в помещение – който е наситен с тежки миризми и изпарения поради липса на проветрение. Тежка миризма от запарен и задимен въздух още повече дразни и без това разлютения гостенин. Неясна глъчка изпълва стаята. Г. Томалевски, МСВ, 164. Слънчевите лъчи пареха вече като разтопена смола, вятърът пресекна и в запарения въздух тежеше дъхът на изгнилите плодове, които хората хвърляха полуизядени по улицата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 85. Трябваше там, дето седиш, да катурнеш глава на гърдите си и да подремеш, доколкото можеше да се дремне, в тоя запарен и въвонял въздух. К. Величков, ПССъч. І, 33.
4. Като същ. запарено ср. Нещо, което издава неприятна миризма на гнило, непроветрено. Щото пък, ако ѝ позамиришеше [на кравата] сеното на запарено – не ще го; ще го изрита из яслите и ще легне на него. Ил. Волен, МДС, 151. Миришеше на запарено. Той веднага вдигна пердето, за да влезе слънце. М. Грубешлиева, ПИУ, 80.