ЗАПЕВА̀Ч м. 1. Изк. Певец, който изпълнява запев в хор. Според Аристотел трагедията възниква от запевачите на дитирамба, на тържествената песен в чест на Дионис. Б. Богданов, ООДЕ, 58. Епосът възниква, когато от обредния хор се отдели фигурата на запевача, който води някакъв разказ, а останалите ритуално изразяват отношението си към разказваните събития. Ал. Панов, ТЛ [еа].
2. Човек от състав, група, който пръв запява и увлича другите. Момъкът запевач започваше с чист, звънлив глас и извиваше сякаш из славеево гърло началния напев на песента; петима подземаха, шестима я издигаха и се разливаше тя. Д. Подвързачов, МД (превод) [еа]. // Във войската – войник, който дава тон, като започва пръв песента. Поради неразбиране ролята на походно-строевата песен за възпитанието на личния състав много командири не подпомогнаха почините за устройване редовни курсове със запевачите от гарнизона. НА, 1955, бр. 2252, 1.