ЗАПÈНВАМ, -аш, несв.; запèня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да пеня нещо, да правя пяна върху повърхността на нещо; разпенвам. Кога вълните пак запени парахода, / аз фърлих взор на тез злокобни зидове. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 86. запенвам се, запеня се страд.
ЗАПÈНВАМ СЕ несв.; запèня се св., непрех. Започвам да се пеня, да образувам пяна. Момчетата от колелото, развеселени, заскачаха. Сапунът се запени по главата на Пенчо. Водата потече по голия му гръб, влезе в потурите му. Д. Марчевски, ДВ, 68. Весели поточета зашуртяха към реката. А тя набъбна, запени се, сякаш над нея гореше огън. Б. Несторов, СР, 178. Ако се капне кислородна вода върху рана, разтворът веднага се запенва от отделящите се мехурчета кислород. Хим. VІІІ кл, 1965, 10. Исполинът хвърлил в морето толкоз голяма канара, щото от падането ѝ вълните се запениха и привлякоха пак кораба към острова. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 97.