ЗАПÈНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от запеня като прил. 1. За вода, водна повърхност и под. – който е покрит с пяна, върху който има пяна. В пристанището яхтите се белееха като чайки. А слънцето посребряваше запенените гребени на вълните. Б. Шивачев, ПЮА, 125.
2. За животно, обикн. кон – който е покрит с пяна, поради преумора, силна възбуда и пр. Като тръбяха с всички сили, конниците минаха със запенени коне и с императорското знаме, вдигнато високо, като потир за причастие. Ст. Загорчинов, ЛСС, 85. Широко се раздуваха двете страни на запенения корем на запъхтяното добиче. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 9-10.
3. За човек – който е много ядосан, разгневен и обикн. има пяна по устата. Шишко бе налегнал Хрътката и удряше с юмруци, цял запенен и страшен, очите му бляскаха в яд и огън. В, 1913, кн. 2, 86. // За уста на човек, животно – който е покрит с пяна поради изпитван силен гняв, ярост, силна възбуда, преумора и др. – Вино, вино, хей! – реве един със запенени уста там. П. Тодоров, Събр. съч. I, 1979 [еа]. Това бе красив вран кон. Извил като дъга шията си с черната къса грива, нервно гризеше юздата със запенени устни и често я подръпваше и напираше да се понесе като вихър. Н. Попфилипов, РЛ, 120.