ЗАПЕТНЯ̀ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от запетнявам и от запетнявам се. И най-храбрият героизъм у честен и честолюбив човек би се сломил пред страха от запетняване името си. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 119.
