ЗАПÈЦВАМ, -аш, несв.; запèцна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. запèцнат, св. 1. Непрех. Разг. Заеквам1. – Абе, ти май се оправи? – вика ми домакинът. – Май по-малко заекваш?– Вярно е – съгласявам се. – Видя ли стражар, съвсем запецвам. Д. Кирков, БГ [еа].

2. Непрех. Разг. Спирам, прекъсвам, спъвам се в работата си от някоя трудност; засичам3. Като малък живях в Англия – баща ми работеше там. Справям се и с други езици, но понякога запецвам. Д. Петрунова, ОП, 50. Почнах да пея, но в един момент забравих текста, запецнах.

3. Непрех. Разг. За работа – спирам се, спъвам се от някоя трудност; запичам се, запецвам се. Гласуването на новия закон запецна още на първия спорен текст заради съпротива и сред левицата, и в част от десницата. Тема, 2009, бр. 17 [еа].

4. Прех. и непрех. Диал. Закачам1, зацепвам3, запъвам. И той се наведе внимателно над флейтата си, като се мъчеше да запецне една клапа. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 23. Отваря се, завесата се отваря, аз съм в единия ъгъл на сцената. Тя пък запецна, та дори не се виждам, наложи се да си я придърпам, барем да ме видят. Земя, 2008, бр. 214 [еа]. запецвам се, запецна се страд. и възвр. Той се запецна на пирона.

ЗАПÈЦВАМ СЕ несв.; запèцна се св., непрех. 1. Диал. Заеквам1; запъвам се, запецвам. За да довърша портрета му, ще прибавя, че Хаджи Ахил се запецваше винаги, когато трябваше да произнесе гласната А. Ив. Вазов, Съч. VІ, 148.

2. Разг. Спирам, прекъсвам, спъвам се в работата си от някоя трудност; засичам3, запецвам. Внезапно той се запецна. – Боже, колко съм глупав ! – извика той. – Ами че това е съвсем очевидно! Мак., 1931, бр. 1300 [еа].

3. Разг. За работа – спирам се, спъвам се от някоя трудност; запичам се, запецвам. Отначало работата вървеше идеално, но изведнъж като се запецна – и край.


Източник: Речник на българския език (онлайн)