ЗАПИЛЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; запилèя, -èеш, мин. св. запиля̀х, прич. мин. св. деят. запиля̀л, -а, -о, мн. запилèли, прич. мин. страд. запиля̀н, -а, -о, мн. запилèни, св., прех. Разг. Неодобр. 1. Захвърлям, загубвам нещо между други неща. – Забравил сте си някакви чертежи под крака на масичката в нашата барака! Ще ги донеса утре вечер на школата. Ако не забравя! – казах с тон на разсеяност. – Пак ще ги запилея някъде… По-добре да останат при вас. Бл. Димитрова, ПКС 1985 [еа]. Проблеми с полета – отвърна Горман. – Дори и тук авиолиниите все намират начин да ти запилеят багажа. В. Божилов, КСС (превод) [еа]. – А другата милина? – Откъсна я бурята. Кой знае къде я запиля. Ст. Чилингиров, ХНН, 55. ● Обр. Дадох си всичките парици на един евреин за стока, а той ми отпусна кредит за още толкова. – Гледай, човек – мисля си. – Друга вяра, ама на – и сърце има и душа му дал господ в изобилие. Не прилича на нашите главанаци, гдето все гледат как да те използуват и запилеят. Чудомир, Избр. пр, 161-162.
2. Изпращам някого в много далечен и непознат край. Липсваше Павльо Трендафилов; Генко Гиздавчето, чорбаджията му, щеше да прави къща, та го беше запилял за материал чак в Родопите. Г. Караславов, СИ, 148. – Рангеле, имаш повиквателна. – Къде ли ще те запилеят? – проплака Латинка. Д. Кисьов, Щ, 100. Никола Байдански беше сам и самотата му помогна да размисли върху много неща – предимно върху обстоятелството как да спечели пари и да се отърве от тая дупка, в която го беше запиляла несправедливата съдба. П. Славов, ХлХ, 252. запилявам се, запилея се страд.
ЗАПИЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; запилèя се св., непрех. Разг. Неодобр. 1. Отивам, отправям се нанякъде без ясно определена посока, обикн. за да се изгубя, изчезна, махна отнякъде или от някого. Едни от турските бежанци се прибраха на сушина в околните села, а други се запиляха надолу, към Цариград. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 53. Що ли не вземе да продаде имота си, па да се запилее другаде, където не го познават... Кр. Григоров, Н, 82. След деветоюнския преврат веднага постъпи в полицията. Още от първите дни се разбра, че работата му е по сърце. Дегизираше се като циганин, кюмюрджия, калайджия и се запиляваше по пътища и пътеки из околията – да търси и издирва цигани конекрадци. Т. Харманджиев, КВ, 22. Изгуби се тоя човек, запиля се по широкия свят и ме забрави. Сл. Македонски, ЕЗС, 113. Чакам да се пооправи времето, па ще се запилея в някой друг край на Швейцария. Ив. Вазов, ПЕМ, 80. // Отправям се, отивам някъде. Надничаше от време на време старата Лоева, спираше при Гашков, продумваше му нещо и пак се запиляваше у дома си. Г. Караславов, Избр. съч. ІV, 165. Стефан и секретарят влязоха в стаичката на овчарите да се подсушат, а Златю се запиля да търси стадото. М. Кюркчиев, ВВ, 139. Гошо имаше обичай да се запилява по кръчмите и кафенето. Кр. Григоров, Р, 121.
2. Махам се, напускам определено място. Недалеч гърлесто псе грозно зави. – У, невидяло се, сякаш е вълк! – каза другарят на синеокия момък. – Не е на добро! Хайде, Джонко, да се запиляваме! А. Страшимиров, ЕД, 23. – А защо не се запилявате оттук? – Защото това е мера, тук можем да си пасем кравите – отвърна все така безстрашно Гого. Г. Караславов, Избр. съч. VІІІ, 252.
ЗАПИЛЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; запиля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Спец. Обработвам с пила; запилвам2. запилявам се, запиля се страд. За да не личи мястото на слепване, трябва местата, които се залепват, да се запилят под ъгъл 45°. К. Митев, ДТП, 29.