ЗА̀ПИР, мн. няма, м. Диал. Обикн. с отриц. Спиране. Настане ли кърска работа, стрина Венковица запир не знае: било с работници ще се разправя, било пък сама ще иде на кукуруза. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 168. Орисницата зла, по свой каприз и сгода, / ме е оттласвала от тоз към онзи бряг – / самотен, отчужден, за никого недраги, / днес тука, утре там неволник да се скитам / и от промяна пак в промяна да налитам / без отдих, без запир. П. П. Славейков, КП ч. ІІІ, 46.