ЗАПЍСВАМ1, -аш, несв.; запѝша, -еш, мин. св. запѝсах, св., прех. Започвам да пиша. Нещо в мен се отприщи и записах бързо, като луда. Оставаше ми съвсем малко време. Ст. Христозова, ДТСВ, 102. Един ден нам ни хрумна мисълта за една литературна слободия и записахме съвместно една комедия. К. Величков, ПССъч. І, Х. Вчера записах едно писмо, но не можах да го допиша. записвам се, запиша се страд.
ЗАПЍСВАМ2, -аш, несв.; запѝша, -еш, мин. св. запѝсах, св., прех. 1. Отбелязвам или излагам нещо в писмена форма, чрез писане, обикн. за да не се забрави. Поручик Манев погледна замислено войника, после извади бележника си и дълго записва нещо. П. Вежинов, ВР, 179. Всички записваха най-важните и най-интересните мисли на лекторите в смачкани тетрадки. Г. Караславов, ПМ, 92. Иречек много обичаше да ходи на гости и вечерно време записваше всичките разговори: новини, научни беседи, клюки и клевети. А. Каралийчев, ПГ, 208. – Започнах тоя дневник, за да записвам преживяванията си. Й. Йовков, ЧКГ, 253. – Да не забравя. Ето тук съм ти записал адреса на фабриката и улиците, по които ще вървиш. Внимавай да не се загубиш. М. Грубешлиева, ПИУ, 16. На лист хартия е записала Харитина всичко каквото е запомнила от вуйчовите си думи. А. Каменова, ХГ, 44. // Отбелязвам писмено за културни или научни цели дума, израз от устната реч, творба от устното народно творчество и под. – Няма си друга работа човекът, ходи из балкана, песни записва... М. Марчевски, ТС, 98. Той е записал за пръв път у нас епически песни за Крали Марка. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (2), 11. Още в началото на 1884 год. аз се улових за учител в ближнето на Търново село Килифарево и до пролетта бях вече записал около 40-50 таквиз изречения [пословици]. П. Р. Славейков, БП І, VІІ. Записвам местния диалект. Δ Записах названията на местностите от този край.
2. Чрез включване в списък причислявам някого към определена група хора, свързани с обща дейност, задачи и под. Отворихме училището непочистено и обявихме, че записваме ученици. Ал. Спасов, С, 8. Ала когато прегледаха Кънча в наборната комисия, казаха му, че го записват в еди-кой си полк, дето ще служи две години. Т. Влайков, Съч. ІІ, 153. В края на седмицата Кольо получи похвала от самия командир на лагера. При все това пак не го записаха в отреда. Ем. Станев, ПЕГ, 118. – Къде ще отиваш, Найдо? – В Александрия. Ще пиша на Пенка и мен да запишат в екскурзията. А. Каменова, ХГ, 117. // Вписвам нещо, името на някого с определена цел. – Вие, госпожице Стоянова, записахте ли абонати? – За кое? – попита Пенка Стоянова. – За детското списание „Чурулик“, редактирано и издавано от нашия инспектор. Елин Пелин, Съч. ІV, 168. На вратата ни спира братът, слага къс хартия, за да си запишем имената, за да ги спомене в молитвата си. Благочестивият старец обаче ни предизвести колко пари взима за всяко име и тогава фана да записва. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 29. – Мене татко ме е записал да получавам вестник „Младеж“. П. Здравков, НД, 177. Гороломов извади бележника си. – Ганка Попова, учителка, Каралии – записваше той. Й. Йовков, ПГ, 56. На масата, до мазната книга, в която домакинът записваше имената на квартируващите, стоеше бутилка с ракия. Д. Димов, Т, 550.
3. Слагам име на новородено дете и го включвам в регистър. – Няма ли да видиш бебчетата? – Бебчетата?... – Излязоха близначета. Милен и Драган, така ги записаха. Б. Болгар, Б, 94.
4. Разг. Постъпвам в учебно заведение, за да изучавам определена специалност, научна дисциплина. – Взех си последните изпити от гимназията и сега ми кажи за какво да кандидатствувам. – Първо ти ми кажи какво смяташ да запишеш? Д. Кисьов, Щ, 267-268. Слепият подпоручик записал и завършил Юридическия факултет с отличие. Ст. Сивриев, ЗСБ, 214. – Вие имате диплома на отличник – запишете медицина или зъболекарство. А. Гуляшки, МТС, 19. Завърших филология, а сега записвам журналистика.
5. Разг. Писмено обявявам, че правя дарение, обикн. в парична форма, за подпомагане на някакво обществено дело. И той сега отива в София, та и между живущите там техни съграждани да събере помощи за общинското читалище. – Нося и особен лист, заверен от общината. Ще го поднеса на всички нашенци, та да запише кой колкото обича. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 31. – Змии и гущери бълва през пролетта, че го накараха да даде петдесет хиляди за заема. Ние, работниците му, записахме колкото него. В. Нешков, Н, 285-286. // Прехвърлям чрез документ собственост в притежание на друго лице, учреждение и под.; приписвам. Отиде в общината и пред свидетели записа по една нива и по една ливада на черквата и на училището. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 168. Баща ми записа къщата на сестра ми, а лозето на мене.
6. Прех. и непрех. Нанасям, отбелязвам върху магнетофонна, филмова или видеолента или грамофонна плоча реч, музика, образ или др. с помощта на специално устройство. Самостоятелното творчество е най-достойният начин за създаването на една песен. Иначе бързо отпадаш от сцената. Аз лично обожавам да пиша музика, да аранжирам и да записвам. П, 2004, бр. 42 [еа]. – Една вечер, като свирих пред приятели, искаха да запишат всичко на магнетофон. Ст. Даскалов, ЕС, 307. – Мамо, Кирил пострада заради мене и пое всичката вина върху себе си. Аз го накарах, мамо, да запишем на магнетофона гласовете на разни животни. Дори нашия петел аз записах... Л. Галина, Л, 49. Записахме концерта на грамофонна плоча. // За специално устройство на апарат – отбелязвам на специална хартия с писмен белег нужните данни. Този интерферометър е предназначен да записва траекториите на сателитите, пресичащи небето над страната. К, 1963, кн. 8, 38.
7. Остар. Умея да пиша; пиша. – Някои и други, наистина, се научават криво-ляво да прочитат и да записват. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 318.
8. Диал. Написвам името на някого или изписвам лицето му върху нещо, за да му направя магия с него. Записвам на сапун. Н. Геров, РБЯ ІІ, 103. записвам се, запиша се страд. И при трите случая гласовете се преброяват, обявяват се от председателя на събранието (конференцията) и се записват в протокола. РД, 1949, бр. 11, 5. Земетръсите се записват от особени уреди, които наричаме сеизмографи. Геол. ІХ кл, 1951, 87.
ЗАПЍСВАМ СЕ несв.; запѝша се св., непрех. 1. Включвам се в списък с някаква цел, за някаква изява и пр. – Но аз вече съм се записал за апартамент в едно дружество и съм внесъл досега три хиляди и осемстотин лева! – заявява гордо Буби. Св. Минков, РТК, 104. Записвам се за списание „Български език“. // Писмено обявявам, отбелязвам присъствието си някъде; регистрирам се. Записах се в домовата книга.
2. Включвам се в състава на нещо, присъединявам се към нещо като участник. Дори той няколко пъти се кани преди две години да се запише в партията, ала и тогава се подвоуми дълго... Не бе и сигурен дали ще го приемат, че както бе чувал, трудно приемали, па и отговорност имало. Кр. Григоров, Н, 44. – Аз се записах в опълчението. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 37. Дойдох да се запиша като доброволец.
3. Разг. Постъпвам да уча във висше учебно заведение, в курсове и др. Посъветва я дори да се запише в Свободния университет, за да не пилее напразно свободното си време... М. Грубешлиева, ПП, 216. Лиляна се завърна от Оряхово, записа се в Агрономическия факултет и веднага беше включена в ръководството на БОНСС. А. Гуляшки, Л, 496. Кога се записах в университета, аз бях в страшно положение. Ив. Вазов, Съч. ХVІІІ, 98.
4. Диал. Сключвам граждански брак; разписвам се. – Сватбарите отидоха в съвета да се запишат и всички сега скоро ще дойдат. Вл. Полянов, БВП, 104.
◊ Записвам / запиша в тефтера някого. Разг. Запомням някого, за да му отмъстя, да му напакостя; вземам решение да отмъстя някому. – Хей светете му водата! – Записахме го в тефтера... Ив. Вазов, Съч. ХХV, 222. Записвам / запиша в черния списък някого; записвам / запиша в черния тефтер (черните тефтери) някого. Разг. Смятам някого за неблагонадежден в политическо отношение; причислявам някого към неблагонадеждните. Ще се разчуе, ще се раздрънка, ще запишат Крумча в черните тефтери и когато един ден се върне, ще го затворят. Г. Караславов, Избр. съч. І, 379. Записвам / запиша на (върху) ланския сняг. Диал. Няма да взема под внимание нещо. – Севастократоре, запиши, че велможите от Търновград се оплакват. – Ще запиша, василевсе, всичко ще запиша върху ланския сняг. А. Каралийчев, ПГ, 95. Записвам / запиша светли страници. Книж. Извършвам дела, които представляват важност от обществено, историческо значение. Записвам / запиша със златни букви нещо. Книж. Отдавам дължимото обществено и историческо признание на някого или на нещо. Днес в славната летопис на героичното овладяване на Космоса съветският народ записва със златни букви нови имена – на Валерий Биковски и Валентина Терешкова. РД, 1963, бр. 171, 1. Записвам си / запиша си едно на ум. Разг. 1. Обикн. в пов. Внимавам, запомням, че може да ми се случи нещо лошо и съм готов да го предотвратя или да се справя с него. 2. Намислил съм си нещо и искам да го осъществя или съм готов да направя, да извърша нещо. Записал съм си едно на ум да отида най-после да го видя. Записвам си / запиша си на рабош. Остар. Забелязвам си, запомням нещо (обикн. нещо лошо, някакво зло, което ми е причинено), за да си отмъстя някога. Запиши го на баджата (камината, комина); запиши го на буково листо; запиши го на леда (мраза); запиши го на пясъка (снега); запиши го на (върху) ланския сняг. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой е дал нещо в заем, обикн. пари, и вероятността да го получи обратно е много малка. Запиши си го <на челото>. Разг. 1. Запомни, имай предвид нещо. – Господар на света ще бъде само световният пролетариат. И никой друг – това на челото си да го запишеш! – Сигурно! Но няма да стане без Айнщайн. Това пък ти на челото си да го запишеш. П. Вежинов, ЗНН, 46. – Пред партията, момче, такива тайни не минават, запиши си го. Ем. Манов, ДСР, 65. 2. Запомни го, гледай да не го направиш (за нещо, което създава неприятности). 3. Помни и знай, че ще ти го върна, ще ти отмъстя. На рабош запиши. Диал. Със следв. изр. със съюз ако. Употребява се за подчертаване, че нещо вече никога няма да се случи, да се повтори. – Ех, Кондарев, каква я забърка... Втори път на рабош запиши, ако тръгна с тебе. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 161.