ЗАПЍСКВАМ, -аш, несв.; запѝскам, -аш, св., непрех. Започвам да пискам. Неподвижните птици запискаха и заплакаха с такива отчаяни гласове, че на Ян Бибиян му настръхна косата. Елин Пелин, ЯБ, 112. – Крадци! Апаши! Безсрамници! Дайте ми съдовете! – Записка бай Яни и всички се учудиха откъде му дойдоха толкова сили. П. Стъпов, ЧОТ, 111. Ние завихме зад къщата, прехвърлихме се по апашки през оградата, след това през още няколко огради, някаква жена записка след нас. П. Незнакомов, МА, 111. Цялото село беше дошло на сватбата. От тъмни зори задумкаха тъпани, запискаха тънки гайди. Н, 1884, кн. 5-6, 391.


Източник: Речник на българския език (онлайн)