ЗАПИТВА̀Ч м. Остар. Човек, който запитва, който задава въпрос. – Господине, позволете – вие сте руски? Той стотия път беше получавал това питане в Западна Европа и стотия път беше се убедил, че отговорът му: „Не, българи сме!“ нищо не казваше на запитвача. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 167. Един път го питали на една софра: – Откъде си, бае Митре? Той изгледал запитвача, взел една чаша с вода и го запитал: – Откъде е тая вода? М. Георгиев, Избр. разк., 93. Апелът на г. Такева за причините на оставката щеше да бъде без адрес, понеже г. Данев със своите министри набързо напусна залата. За щастие на запитвача, че там се намира г. Д. Цанков, към когото г. Такев обърна своя въпрос. Пряп., 1903, бр. 89, 1.