ЗАПИЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; запищя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. запищя̀л, -а, -о, мн. запищèли, св. непрех. Започвам да пищя. Войниците изтрополяха, втурнаха се и навързаха селяните като добитък. Щом колоната тръгна, натрупаните жени и деца нададоха вик. Децата запищяха. А. Каралийчев, ПГ, 40. Над блатото се изви голяма сивокафява птица. Тя запищя жално, сякаш се оплакваше от нещо. Ем. Станев, ПГВ, 23. Орлите се разхвърчали и закръжили по небето, а подплашените сойки запищели из вековната гора. Н. Хайтов, ШГ, 56. Куршумите запищяха и със свистене се забиваха в стръмнината. Ст. Дичев, ЗС II, 41.