ЗАПЛАДНУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Започна да пладнувам; запладнявам1. – Пък де на друго място ще напои овцете си! Ще не ще – на пладня тя пак ще завърне насам, той [овчарят] ще запладнува и ще я чака. П. Тодоров, И I, 7.
