ЗАПЛА̀КВАМ1, -аш, несв.; заплàча, -еш, мин. св. заплàках, св., непрех. Започвам да плача. По едно време прихваща ме сякаш и мен плачът на по-малките, та и аз захълцвам, а след мен и Ачо заплаква. Т. Влайков, Пр I, 53. За каквото и да заговореше, лесно се увличаше, трогваше се и заплакваше. Й. Йовков, Ж 1945, 250. Майка ми, неудържимо отчаяна, се хвърли на леглото и заплака горчиво, високо, с глас. П. Михайлов, ПЗ, 7. Когато се върнах у дома, за пръв път от толкова месеци, заплаках. Заплаках за смъртта на моята майка и баща ми. П. Вежинов, НС, 155. Жестокостта ми ся сломи. Аз клюмнах. / Заплаках пак и зинах, та проклех / – проклех аз тази в мене страст безумна: / да бъда горд и жесток, както бях. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 4, 386. ● Обр. Лъкът плавно се заизвива и в дълбоката тишина глухо заплака цигулката. Й. Йовков, Разк. I, 180.

ЗАПЛА̀КВАМ СЕ несв.; заплàча се св., непрех. Диал. Разплаквам се. – Фала тебе, Милош чорбаджийо, / писма са ти млого доодили, / ти не си се млада заплакало; / а сега ти книга достигнало, а ти плачеш, градом сълзи рониш! Нар. пес., СбНУ XLIII, 146. Не си даде бело лице, / не го дава она на залога. / Нело се она заплакала, / па си ойде на свои дворове, / па казуе Момчилу юнаку. Нар. пес., СбНУ XLIII, 214.

Заплаках (ще заплача) на чужд гроб (чужди гробища). Разг. Разтревожих се (ще се разтревожа) излишно, без да има нужда, за чуждо нещастие. Някой си измрънква, че нали така, не е редно на шофьорите в работно време да се дава. Но и тук Милойко е на поста си: – Хайде-е! – намесва се той. – Пак заплакахме на чужди гробища! Сп. Йончев, ШД, 22.

ЗАПЛА̀КВАМ2, -аш, несв.; заплàкна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Рядко. Започвам да плакна (при пране на дрехи, вълна и под.). Тончовица се престори, че нищо не е чула, заграби попарена вълна от коритото, нагази в реката и я заплакна. К. Петканов, ЗлЗ, 244. Заплаквам изпраните дрехи. заплаквам се, заплакна се страд.

ЗАПЛА̀КВАМ3, -аш, несв.; заплàкна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Рядко. Изплаквам, измивам набързо, малко. – Я заплакни малко тия плодове и ги дай да хапнем. заплаквам се, заплакна се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)