ЗАПЛА̀КВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от заплаквам1. Идеше толкова мечтаното примирение. Не напусто бе чакал търпеливо толкова време. Наистина, старата след радостната прегръдка с госта и бързо сподавено заплакване не седна в нито едно от креслата му, но нима беше малко, че тя още стои в стаята? О. Василев, Т, 212.
ЗАПЛА̀КВАНЕ2, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от заплаквам3 и от заплаквам се.