ЗАПЛАМТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; запламтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. запламтя̀л, -а, -о, мн. запламтèли, св., непрех. Започвам да пламтя. Но той като че не искаше да слуша моите обяснения, донасяше лопатата жар и моята печка скоро весело запламтяваше. Стр. Кринчев, СбЗР, 341. Тихо беше навред в ранната прохладна утрина, не се обаждаха ни земни, ни небесни твари, забързали повече за храната си, преди да запламти над равнината слънчевият огън. Д. Талев, С II, 222. Нарочно избрах за тоя разговор вечерта, за да скрия червенината, която запламтя на бузите ми още когато си наумих да се доверя на чужд човек. К. Георгиев, ВНП, 39. Щом председателят на кооперацията, иначе мил и деликатен човек, произнесеше инженерната ми титла, в очите му запламтяваха присмехулни пламъчета. Н. Хайтов, ПП, 65.